Края т на зимата и началото на пролетта се празнува на Заговезни ( Маслен и ца ) . Маслената седмицата започва 50 дена преди Великден. На улиците палели огньове и ги прескачали. Така, според поверието, можело да се избягнат бълхите. На първата неделя, в началото на Масленицата, готвели месни ястия, а на втората – в края – (наречена още сирница, сирна пита), правели баница, блини, яйца. Понякога в сирната баница слагали монети или други знаци – «за къща», «за свинята», «за градината».
В неделята ходели на гости. На тези гости хората искали един от други прошка. Преди постите всички били длъжни да се покаят и да простят на другите греховете им.
Главна фигура на този празник при българите бил кукерът. Той бил облечен с обърнат наопаки кожух, а също му била слагана импровизирана козя глава. Кукерът носел лък и стрели, а на рамото – торба с трици. С тези трици той «стрелял» по младите, най вече по момичетата, казвайки: «Да поим бабу тиф шалънки пуф» . С тези думи той провокирал всички да прескочат огъня. Старите хора помнят, че на сирната неделя се провеждали конни състезания. Конете били много украсени и препускали по улиците на селата.
Заговен и е, Загузни (Заговезни) са началото на Великите великденски пости. В неделята преди постите се събирали роднини и съседи на обед. Готвели кокошка, сърми, баница. По време на обеда правели, според обичая, игра за децата. На гредата или на тавана завързвали обелено варено яйце. Присъстващите деца едно след друго се качвали на раменете на възрастните и трябвало без помощта на ръцете да отхапят парче от яйцето. Храната, останала след обеда, давали на добитъка.
В понеделник и вторник ( три мяро, тримеро ) било началото на постите – не се ядяло нищо. В сряда отивали на църква.
Тази първа седмица на поста се наричала Тодорова . В края на тази седмица, в неделя, празнували Тодоровден. Съботата на първата неделя на постите била Задушница.
На Тодоровден по селата яздили млади ездачи. Те събирали мъжете на конни състезания ( кушия ). На победителите (първите трима -петима) давали награди (риза, пешкир), които се поднасяли от момичета или млади жени. Имало обичай всеки от занаятчиите да донесе своята стока (обувки, колела на каруци и т. н). Те също се раздавали на участниците в кушията.
На този ден във всяко семейство пекли питки ( кончи, лошадки ), които раздавали за здраве на добитъка и преди всичко на конете. Ако в семейството имало Тодор, то той е бил длъжен да почерпи всички с вино, а на него му подарявали подаръци.
Мартеница, Баба Марта (1 март). За този ден казвали: « Баба Марта с бяла фарта ». Когато сутринта на този ден почиствали къщата, казвали: « Навън бълхите, да влезе Марта ». На входната врата връзвали червена лента или кърпа. Червени и бели конци връзвали на децата и агнетата за здраве. След 9 март тези мартеници били хвърляни след прелитащите жерави или слагани под камък. Вярвали, че Баба Марта ще сложи под камъка подаръци. Когато след това поглеждали под камъка, гадаели по видяното. Освен това имало обичай да се вържат мартениците на клоните на дърветата: прелитащите жерави е трябвало да ги вземат.
Една седмица преди Великден, в събота, се е празнувал Лазаровден . На този ден празнично пременени момиченца с кошнички за подаръци обикаляли къщите и пеели песни. Стопанката им благодарила и им давала кокоши яйца. Лазаруването е също специфичен елемент на българския календар.
Ако в къщата живеели само мъж и жена, лазарките пеели следното:
Сиви-бели гълби,
Към кадя сти лятали,
Към кадя сти лятали,
Към царюви дурови.
«Како прай царицата?»
Мъшка рожба държеши,
Мъшка рожба държеши,
Шепчица му мияши .
Ако в къщата имало малко дете, тогава пеели:
Заспалу ми детянци
В пузлатена люльчица
В пузлатена люльчица
Майка му гу люляши
Майка му гу люляши
Тейку му гу будяши
Тейку му гу будяши:
«Стани, стани, детянци,
Да си видиш Лазаря
Да си видиш Лазаря
Как си Лазар играи
Как си Лазар играи
Бели пули развява
Бели пули развява
Рачанишки размява ».
Ако имало мома за женене:
Готвяла ли си, муману,
Готвяла ли си?
Чи ти идат, муману,
Гости-сватовници,
Гости-сватовници, муману,
Ут малу лету.
Ут малу лету, муману,
Ут нащу селу.
А ако имало момък, то пеели:
Ой, юначе, ниженчи,
Кугату шса заженваш,
Кугату шса заженваш,
Меня викай, на свадба,
Меня викай, на свадба,
Да ти така даруви
Да ти така даруви
На кунетя чулуви.
На другия ден била Връбната недела, Връбница . На този ден в църквата освещавали клонки върба, които пазели в дома, в «червения кът». На Връбница задължително готвели рибни ястия.
Великден, Пасха е един от най-големите празници в християнския календар. Българите се готвели за него от рано – белосвали къщата, чистели вкъщи и на двора. В четвъртъка или петъка преди Великден пекли козунаци (паски) и боядисвали яйца.
На Велики четвъртък с няколко боядисани яйца отивали на гробището. Според поверието в този ден «пускали душите на мъртвите».
На служба в църквата ходели в събота вечерта, облечени в нови дрехи. В църквата носели козунак, яйца, кокошка и т. н.
Когато в неделя сутринта се връщали от църквата вкъщи, на масата се събирало цялото семейство. Заговявали, започвайки яденето с яйца. Членовете на семейството се поздравявали с «Христос воскресе – Во истин а воскресе», чукайки се с яйцата. Яйцето го ядели на части; имало поверие, че ако изядеш цяло боядисано яйце, в полето ще те мъчи жажда.
След раз говяването и посещението на близки роднини, младите се събирали на хоро. Поръчвали музиканти и танцували до вечерта. Вместо заплащане, хранели музикантите с осветени яйца, козунак и т. н.
Гергевден, Гергьовден е голям празник от пролетния цикъл. На този ден колели агне, с кръвта на което рисували на челото и на бузите на децата кръстове. Агнето опичали с ориз (курбан). Извън селото се събирали много хора, които носели със себе си ядене (печено агне, вино, плодове, хляб). Танцували, пеели песни. Канели свещеника, който изчитал молитва, след което всички сядали на трапезата.
На този ден казвали, че когато слънцето изгрява, то «играе». На Гергьовден още преди изгрева измивали обратната страна на дланта – за да е здрава годината.
Старите хора разказват , че до този ден никой не гонел добитъка от селските ливади. На Гергьовден овчарите за пръв път събирали овцете и кравите в стада и ги пасели извън селото.
«Овчарь по бряг ходи,
Сиву стаду пасе,
Сиву стаду пасе,
С меден кавал свири» .
Суфинден (Суфиндян, Малък Великден, Проводи) е бил в понеделника на седмицата след Великден. Сутринта отивали на гробището, където свещеникът отслужвал молебен. След това подавали за умрелите: парче козунак, кравай, яйца.
Четиридесет дена след Великден било Спасовден, Спасувден, Вознесение . Вечерта преди Спасовден отивали на гробището. Носели хляб и фасул. На този ден готвели постно и поливали гробовете с вино.
Десет дена след Спасовден била Троица, Света Т роица . Тя била три дена: неделя – русаля, лусаря , понеделник – Троица , вторник –лудия вторник . Този празник ознаменува края на пролетта и началото на лятото. Преди празника чистели къщата (мазали, белосвали, прали и т. н.) Подготовката започвала в събота. В стаята внасяли трева (слагали я на прозореца) и сено (на пода). Вратите украсявали спели н и с орехови клонки. Според поверието това се правило, за да не влезнат в къщата зли духове. Тревата и сеното оставяли цяла седмица, защото Троицата се празнувала седем дни. В понеделник изнасяли тревата на улицата. В съботата преди Троица ходели на гробището да поменат починалите близки. Освен това на масата в този ден поставяли чинии и вилици не само за живите, но и за умрелите роднини.
Троица е била смятана за благоприятен ден за сватба.
След Троица идвала Русалската седмиц а , през която не трябвало да се работи, да се шие, да се пере. Според поверието, който работи на Троица, може да полудее. Ако се налагало да се върши някаква работа вкъщи, в джоба слагали пелин. През деня не е можело да се спи: според поверието през това време идвали русалиите. Ако все пак лягали да спят, под възглавницата слагали пелин. В Русалийската седмица е било забранено и къпането. Ако къпели бебе, то слагали във водата пелин.
Това отношение е свързано с древните представи за това, че в това време в селото се намират нечисти сили – лусари . Те идват в събота заедно с кравите и си отиват след седмица – в понеделник сутринта.
