Лятен Н икулд е н, Николайден (22 май). На този ден честват Николаевците. С тази цел сутринта при тях идват близки и родини, за да ги «изкъпят». А те са длъжни да почерпят гостите. От този ден е забранено да се сее елда и да се стрижат овцете.

Енювден, Ян ю вден (7 юли). На този ден простирали дрехите, за да не хващат молци. От дома изнасяли всичко вълнено – оде я ла, килими, черги: « Фърга са вълнено, тъкано от вълна да гу фъргаш ! » .

Сутринта на този ден гледали сянката си. Според поверието, ако сянката била без глава, то през тази година трябва да чакаш смъртта си.

Стопанката палела малък огън, около който се събирало цялото семейство и чукали с някакъв железен предмет по земята. Смятало се, че в този ден излизат от дупките съселите. А чукали, за да ги прогонят от полето.

Вечерта преди Енювден събирали тръни. Толкова, колкото и членовете на семействата. Всеки трън означавал един от домочадието. Тръните слагали под навеса на дома като предварително малко ги «подстригвали». На другия ден гледали: ако тръните поне малко бил ипораснали, това означавало щастие за хората, на които били наречени.

Според запазени описания от началото на ХХ век, вечерта преди Енювден във всяко семейство варили кокошка. Сутринта всички се събирали и излизали извън селото. Там избирали момиче, което обличали като Енюва невеста. На нейната «сватба» пели и танцували.

«Карай, Яню, карай,

Карай край да достигнем!»

В менче с вода слагали златни вещи или китки цветя. После обръщали Енювата невеста с гръб към себе си, вземали пръстен или цвете от менчето и питали: «Кажи, кажи, Яно, кой най-напред ще се жени?» . Тя отговаряла. По този начин гадаели бъдещето.

На Енювден съседите «крали» деца и искали откуп за тях. Това с особена сила се отнасяло за болните деца: смятало се е , че с такива действия може да се заблуди болестта.

Важно място сред летните календарни празници заемат обредите за дъжд. Те не били свързани с определена дата и се правели тогава, когато настъпвала суша.

Според традицията, ако нямало дъжд, поръчвали молебен. Събирали се всички жители и заедно със свещеника, с хоругви обикаляли цялото село, четели молитви, молейки Бога за дъжд.

Освен това съществувал обичай Пеперуда , при който девойки или малки момиченца с китка треви ходили от къща на къща и пръскали с вода (обикновена, от кладенеца) всеки дом. За това те получавали различни продукти (брашно, масло, захар, сирене, картофи и т. н.) .Търкаляли сито по чергата. Ако ситото падало нагоре с мрежата, щяло да има дъжд. Не вземали яйца, защото това предвещавало град. Момичетата пеели:

Пеперуда лята,

Лята – испрулята

Мята пеперуда, над уда са мята

Дай , Боже, д ъ ждец!

Събраните продукти давали на жена ( обикновено това била една от майките на момичетата), която от тях правела вечеря. После всички отивали на реката и на тревата слагали сготвеното: молели Бога за дъжд.

Понякога правели от глина мъжка кукла и я наричали «Герман». Момичетата избирали невеста на Германа. След това правели «сватба», а после – «погребение» на Германа. «Вдовицата» плачела, а другите закопавали или потапяли Германа в кутия. Както и при балканските българи, така и при бесарабските, обредът се наричал «Герман» или «Пеперуда». Българите в Олшанка го наричали «Калоян».

Петровден (12 юли) е ден, посветен на паметта на Светите апостоли Петър и Павел. На него свършва двуседмичния т пост. Освен това на този ден поздравявали Петровците и Павловците, а те черпели. На този ден по всички български села готвели пилешки курбан.

Илинден (2 август). На този ден българите, както и всички християни, почитат пророк Илия. Смятало се, че от този ден нататък не трябва да се къпеш във водоемите. На този ден чакали гръмотевици или правели молебен за дъжд. Освен това българите за пръв път в годината варили или пекли царевица.

Макавей (14 август). На този ден освещавали босилек, мак, царевична свила. Осветения букет слагали около иконата и го пазели цяла година. Използвали тези цветя като лекарство срещу главоболие, слагали ги във водата, в която къпели болен човек, или в коритцето на бебето – за здраве. Добавяли ги и в храната на добитъка.

Меден Спас (19 август). На този ден осветявали в църквата вода, ябълки, сливи, грозде. Според поверието, жена, на която е умряло кърмаче, не трябвало да яде на този ден ябълки. В противен случай детето на оня свят нямало да яде ябълка.

Света Богородица или Гуляма Богородица (28 август) завършва Богородичния пост. На този празник белосвали къщата, готвели различни манджи и ходели на църква. Този ден също е свързан с помен: майките се молели за душите на умрелите деца, а също раздавали в тяхна памет пшеница, краваи, ябълки и т. н.