В българските села седянките винаги се провеждат вечерта. Възрастни и младежи, мъже и жени се събират в къщата на уважаван стопанин. Никой не сидеше на седянката без работа, всички неговите участници носеха занаяти със себе си. Обикновено жените предат, плетат, бродират. Мъжете им помагат. Междувременно докато работеха всички се шегуват и обменят новини. По това време момчетата можеха да изразят любовта си към момичетата, а те от своя страна можеха да приемат ухажването им или да откажат. Именно на такива седянки хората в селото научаваха за предстоящите сватби. Младите хора се радваха на новите връзки, а възрастните жени пееха песни.