Весело отбелязоха Никулден в село Табаки, Болградски р-он

Бог се явил пред Св.Николай и казал: «Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от мене венец. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името ми!»

Никулден е! От сутринта бият камбаните, възвестявайки Бесарабия за големия християнски, народен празник, за деня на светец, чийто образ е скътан почти във всяка къща и във всяко сърце. Свети Николай Чудотворец! Колко молитви е чул, колко „благодаря” и „прости” се отделяли от шепнещите устни на вярващите, а ликът му е попивал сълзите на заплаканите лица, едва докоснали десницата му! Чудотворец – наистина върши чудеса в света, изпълнен с вяра, подхранва земните чеда – надежда им вселява! Изцелява болни, закриля бедни, усмирява злостни, напътства изгубили се! Закриля дома и семейството, пази децата от болести, носи радост и уют, мъдростта на вековете! Той „живее” сред народа и е славен с чудесата и подвизите си, за които научаваме в народните предания и легенди. Колко е обичан и очакван празникът в негова чест! Вярата в Светеца е дълбоко заседнала в народа и си намерила трайно място в духовната съкровищница – сред обредите и обичаите, свързани с неговото име.  Честван е и лете, и зиме, очакван е от мало до велика. Как изглежда Св.Николай зимен (празникът е наречен Никулден) в детските очи? Белобрад старец с много добри очи, с голям чувал подаръци бавно стъпва по земята и поръсва с дългата си брада първите снежинки. Каква чудна приказка се ражда, от която колко хубав е светът, но тя, впрочем, е  желана и е във възрастни мечти! Кольо, Ники, Николина, Николай,или пък Нина – все красиви земни имена, именници стават на деня. На празнична Никулденска трапеза черпят и славят святото име на своя небесен покровител. Наред с всички ще възнасят молитви към светия за здраве и благоденствие, за светлина в домовете си и мир в страната. Чудесен е  празникът Никулден!

Навсякъде тук и там от домовете се долавя аромата на вкусните гозби, мириса на топлия хляб. Вътрешно вълнение те препълва, някакво уютно чувство ти навява спомени от детството, когато си в очакване на новогодишните празници. Спретнатите къщурки, украсените с коледни украси входни врати и хартиените снежинки по прозорците ни дават възможност да чуем и видим онова, що не се чува и вижда – детските трепетни мечти и желания, нови очаквания и приятни изненади, загрижеността на стопаните да е уютно и топло у дома, да е подредено и подготвено за посрещане на Коледа и Нова година – всичко те гледа с любов, старание, приятна суета и ти напява милите мотиви на детски коледни песнички.  Мина празникът Св.Варвара с медените питки, за който казват, че тя вари, последвалият я празник – Св. Сава – пече, след него Св. Николай – гости посреща! Наистина, стотици хора както в България (празнуват на 6 декември), така и в Бесарабия (Украйна) на 19 декември посрещат празника Никулден, а всички с тези славни имена (означава Победител), производни на Николай празнуват своя имен ден! Свети Никола се смята за покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат моряци, рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на когото се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. По традиция на този ден се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. Светъл и чист, той е изпълнен с вяра и надежда, с благодарност и молба, с много радост и святост!

Радостно и весело бе в този чуден зимен ден и в с.Табаки, Болградско. Тук по инициатива на екипа на Областен център за българска култура в гр. Болград (под ръководство на Галина Иванова),  подхваната от Табаковски селски клуб (директор Марина Бужилова), бе проведен красивият обреден празник „Никулден”, с любезното съдействие на жителите на с.Табаки и най-вече именниците, носещи името на своя небесен патрон – Св.Николай, с полагащата му се тържественост и онаследена от предците обредност.  Благодарности към участниците на обреда, както и на семействата от с.Табаки, които бяха изключително гостоприемни: Николай Василиевич и София Илинична Лазаренко, Николай Фомич и Александра Афанасиевна Тодорови, Александър Василиевич и Ирина Константиновна Илиеви и синът им  Николай, Николай Фьодорович и Анна Андреевна Хаджиогло, а също и на самодейците – музиканта Степан Сафта, Снежана Салникова, Марина Бужилова, както и всички сътрудници на ООЦБК, които със своя артистизъм, професионализъм и талант успяха да поддържат празничното настроение на мероприятието. Ще ми се да отбележа съпричастието и на кмета на с.Табаки – младия и енергичен Владимир Терзи, който с присъствието си и участието показа, че върви рамо до рамо със своите жители и е готов да съдейства по-нататък за развитието на културната дейност в селото. Вдъхновението на всеки един от тях показа, че магията на традициите ни е жива и ще пребъде.   Всяка една сцена от театрализираното представление на обреда бе емоционално наситена, съпроводена  с благи думи и наричания, които по своята същност имат много важна роля. На входа на къщата на именника, гостите казват, „Свети Никола да ни помогне!“. Най-старият мъж повдига високо над главата хляба и го благославя с наричания, които са благопожелания за самия Николай: Да е светлина в душата ти!  Да е слънце по пътя ти! Да е вдигнато челото ти! Да е огън в огнището ти! Да са от радост сълзите ти!  Да е верен другарят ти! Да е мир в съня ти! Да е споделена обичта ти! Да е здрав коренът ти! Да пребъдат рожбите ти! А следващата сцена е кулминацията в обреда – поливане на именника с вода и даряване на кърпа, като се произнася следното: «Видиш ли какъв си мокър, като Св.Николай? Тази мокрота и тази борба с ветровете и бурите, за да спасява корабите и човеците, са му създали празниците».

Също така важно място в обреда заема трапезата, подготвена от домакините на къщата, където има именник. В своя чест той прави своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет, след което се веселят с фолклорни ритми – с много музика, песни и танци. На масата се поставят и различни обредни хлябове, и много вкусни ястия, сред които и постни. Според празничния  ритуал, най-възрастната жена прикадява, а стопанинът вдига високо хляба, който символизира високото израстване на посевите. Интересно бе да се научи, че според обичая, преди да прекади обредната трапеза, стопанинът ще се обърне на изток, ще се прекръсти, ще колeничи и ще целуне земята с думите: „Благодарим ти Св. Никола!”. На обредната трапеза пък задължително трябвало да присъства риба и рибник „с кръстче отгоре”.  А костите на шарана (който се смятал за слуга на светеца) се закопават в земята или се хвърлят в реката, за да се предпази семейството от беди. Открива се нещо особено и в храната като свещен ритуал, белег на определено историческо развитие и светоглед, етнически и културен маркер, който, наред с празниците и носиите, определя и спецификата на различните етнографски и етнически групи население. Както споделя една от  домакините,  обредните хлябове за Никулден се приготвяли от най-хубавото жито. С вещината на истински майстор тя приготвя тестото и моделира специфичната за всеки обреден хляб пластична украса.

Чрез наследените отколешни символи, знаци, орнаменти, тя изразява своите надежди и вярва, че радостното очакване за здраве, късмет, берекет ще се сбъдне. И така, както с умение реди багрите по шевиците, така по неповторим начин невестата вае по хляба цели композиции от цветя, слънца, птици. Всеки символ е една молитва, изразена чрез шарки, и прераснала в изкуство. А всяко изображение има свой език – наглед непонятен, но разгадае ли го човек, ще се докосне до необятния свят на древни представи, до различното и многоплаството послание, което носи празника. И макар да се вписва в традиционната българско-украинската кухня, бесарабската има своя специфичен аромат, който за пореден път можеше да се усети от всички участници на обреда. В нея е вложена любовта, вярата и истинската кулинарна магия на майсторката.

Облечени в народни костюми, под звуците на народна музика с искрени усмивки на лицата, с мерак и сърцатост, поддържайки жив бесарабския български фолклор, българските народни празници, обреди и обичаи, участниците създадоха незабравим празник по случая Никулден. Красивият български обред на поливането на именника, окичването му с венеца на Св. Николай, а после празничната трапеза, привнесоха нов аромат и свежест в празника. Благославя се Николай, дома му и семейството, изпращат се молби към Бога за здраве и късмет, за добра реколта и Божа закрила: И нека Благо да получите! Да знаете какво да го правите! От благото, благо да сторите!

Че от Бога ви е дадено благото! Да прогледнете от къде да го найдете!

Пък като го найдете, да го познаете! РЕЧЕНОТО ДА БЪДЕ СТОРЕНО! Дано да е така на многие лета! Важното е, че духът на празника Никулден е съхранен, както и вярата в идното добро. А пък успее  ли човек да „вкуси” прекрасната атмосфера, в която попадне, да опита местните специалитети и „къшей бял, дъхав хляб”, ще улови неповторимото ухание на пъстра и многолика Бесарабия.

Нека следваме посланията на празника. Да си помагаме взаимно, да сме хванати ръка за ръка, за да можем заедно да вървим към благоденствие на обществото ни. Пожелавам на всички празнуващи, както и на жителите на с.Табаки, да са живи-здрави и с късмет, а Св.Никола да благославя всеки ден! Желаем щастие, Божия благодат и много успехи! Нека Св. Николай дава смелост и увереност във всяко начинание. Честито идните новогодишни празници Коледа и Нова година! Нека се случват чудеса там, където ние сме безсилни, а в останалото – да бъдем разумни, хуманни и добри.

НИКУЛДЕН
Още си сънувам аз
И дочувам весел глас
-Чашата с водата дай
Да окъпем Николай!
Скачам бързо радостен –
Днеска имам имен ден!
Баба рибник ще пече
И така ще нарече:
– За теб, миличък рибар,
От свети Никола дар,
Че над морските води
Той от памтивека бди!

Ето легендите за светеца.

Още в детството си Св. Николай е бил пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрекъснато се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети, Николай успокоил морето и възкресил убития моряк.Друго предание разказва, че Свети Николай спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката с шаран.

Популярни са и други добродетелни дела на светеца..
Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време Св. Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения и така била задомена и втората щерка. “Милостиви Боже, замолил се благодарният баща, покажи ми тоя благодетел!” Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал след непознатия и когато го настигнал, познал Св. Николай. Коленичил пред него и казал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!”По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: “На Свети Николай Чудотворец!”

Оттогава на 19 декември хапваме риба и най-вече шаран, символизиращ силата и добротата.

Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.

В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. Има легенда, която разказва за възникването на манастир край с.Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име – като крепост срещу нашествениците.

Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола. Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.
Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове.

Свети Никола е този, който разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, спасява кораби в беда. Светецът е покровител на моряците и рибарите.