През 1854 г. в Болград е направен първият опит за преподаване на български език. Образователната система на Южна Бесарабия след 1856 г. се оказва в границите на две държави и изпитала различни политики под властта на Русия и на Молдавското княжество. Българските колонисти в Молдавската част на Бесарабия използвали политическата ситуация и ходатайствали пред Европейската комисия на Молдавското и Влашко княжество за преподаване в българските колонии на български език и за създаване в Болград на централно училище. Историческата документация говори, че през януари 1858 г. в столицата на Молдавската държава Яш упълномощена делегация в лицето на Панайот Греков и Николай Парушев се срещнала с държавния глава на княжеството (каймакан) Николай Богориди, внук на големия български възрожденец Софроний Врачански. Те предали на княза молба, подписана от хиляди български колонисти от Болград и 39 села, в която се казва: «Ние, долуподписаните колонисти, с общо съгласие желаем да учредим в първата наша колония в град Болград дълго желано училище, в което обучението да се води на български език, а също и да се преподава и господстващият молдавски език».

В отговор н а молбата княз Николай Богориди издал хрисовул (указ) за създаването на Болградската гимназия: «… Аз утвърждавам съществуването на Централно училище в колония Болград, както и първоначални училища в колониите по следващия стату т :

Всички науки в това училище да се преподават на български и молдавски език, на които да се четат и чуждите езици. В началните училища, които ще се откриват във всички колонии, обучението ще се води на влашки език в тези села, в които болшинството население е молдавско, а на български език там, където болшинството население е българско, при условие, че и за тези български села изучаването на молдавски език било задължително …»

Болградската гимназия започнала своята дейност през май 1859 г. Гимназията имала две степени. След завършване на първите три години, по времето на които се изучавали 10 – 12 предмета, включително четири езика (български, руски, молдавски и гръцки), учениците получавали право да работят като учители или писари в колониите. Завършилите втората степен – седем години – получавали свидетелство от М инистерството на образованието и могли да постъпват във висши учебни заведения в страната и чужбина. От четвъртата до седмата година на обучение в гимназията се изучавали 14 предмета, включително френски, латински и немски език.

Първият випуск на гимназията бил осъществен в 1867 г. В хрисовула е указано, че образованието трябва да се води на два езика – румънски и български. Обаче скоро румънските власти разбрали, че реалността е друга – предметите се водили основно на български език. Още през 1860 г. започнала сериозна борба за съхранение на българския характер на това учебно заведение, която продължава до 1886 г., когато е снет окончателно българският език.

За българския характер на Болградското централно училище свидетелства фактът, че от 1859 г. до 1878 г. тук са учили повече от 2000 учени ци , преобладаващо от децата на колонистите. За този период са завършили 14 випуска със 137 зрелостници, от които само 5 са небългари. Болградската гимназия е изиграла голяма роля в развитието на националното самосъзнание сред бесарабските българи през втората половина на ХІХ в. Тук се е възпитавала и образовала голяма плеяда българска бесарабска интелигенция, посветила своя живот на строителството на освободена България.

Българите в румънската част на Бесарабия успели да създадат почти завършена структура на националното образование. Българските деца, независимо от съсловието и имущественото им състояние, имали възможност да посещават селските училища, които били на обезпечение на общините. Преподаването в тях също се водело на български език. В гимназията приемали с държавен изпит или по документи на основата на получено високо начално образование. След първите три години на обучение учениците могли да завършат гимназия та и да станат селски учители или да продължат образованието си. Много от випускниците на Болградската гимназия са се обучавали в Яш, Париж, Санкт Петербург и в други европейски градове.

Ситуацията с образованието и българския език в руската част на Бесарабия е коренно различна. Без да вземаме предвид желанието на българското население да създаде образователна система, подобна на тази в Болград, на техните старания попречил имперския тбюрократически апарат. След 1856 г. с помощта на попечителя И. С. Иванов във всички колонии били възстановени училищата. Обаче обучението в тях се водело основно на руски език, но при това е съществувало преподаване на български език като отделен предмет.

Опитът да се създаде в Комрат училище, подобно на Болградската гимназия, също е неуспешен. Въпреки старанията на И. С. Иванов и П. Калянджи по много причини Комратското централно училище не получило характера на българско учебно заведение. Тук български език се е изучавал само като предмет.

След обединението на двете Бесарабии в 1878 г. и присъединяването на областта към Руската империя започнала русификаторската политика по отношение на българските училища. Руските власти срещат голяма съпротива при опитите да унищожат българския характер на Болградското централно училище. На събрание на попечителния комитет на гимназията през 1879 г. било решено: «За основа на гимназията и за в бъдеще да действа Хрисовулът на княз Никола Богориди от 1858 г. Руският език трябва да заеме мястото на румънския, руската история – мястото на румънската. Училището ще се нарича гимназия с програмата на руските класически гимназии. Закон Божи, български език и литература и българска история ще се преподават на български език, а преподаването на останалите предмети на руски език ще се въвежда постепенно» . Въпреки усилията на българските колонисти, които за период от 6 г одини отстоявали съхранението на българския национален характер на гимназията и водили борба против нейното русифициране, на 13 март 1884 г. бил издаден императорски указ за преобразуване на Болградската гимназия в руска с името «Император Александър ІІІ». С този указ е съхранено имуществото, което давало доходи за издръжка на гимназията, но целият учебен процес започва да се води на руски език.

Постепенно много от преподавателите напускат гимназията и заминават за България. Така бил съкратен и изцяло прекратен достъпът до всякаква методическа и друг вид литература на български език. Тези обстоятелства оказват крайно негативно въздействие върху културния живот на бесарабските българи. Изследвайки българските колонии в края на ХІХ и началото на ХХ в., Николай Державин е отбелязал: «Българите са мирно селско население, което съхранява своите традиции и непокътнати нрави, но са лишени от просвещение и те изостават в културно отношение от другите народи».