Левски ни е нужен не като светец или икона, а олицетворение на българската воля за свобода, казва в интервюто си проф. Пламен Павлов.

Проф. Пламен Павлов е един от най-известните български историци, публицист, телевизионен водещ. Дългогодишен преподавател във Великотърновския университет. Сценарист на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина. През 2018 г. е избран за председател на Фондация „Васил Левски“. Автор на книгата “Левски: другото име на свободата”.

Останаха ли митове около най-великия българин 146 г. след смъртта му?

Левски е личност, за която има изключително много легенди. Това е нормално за гениален конспиратор, създател на тайна революционна организация. Но благодарение на документалното му наследство можем да си създадем сравнително вярна представа за живота му.

Крайно време е датата на честването на гибелта на Апостола да се върне на истинското си място – 18 февруари. Това е правилната дата – за преход към Грегорианския календар от Юлианския към датите за 19. век се прибавят 12 дни, а не 13, както е за 20. и 21. век. Впрочем няма нищо лошо в това да честваме Левски на повече дати.

Какви празнини запълва вашата книга за Апостола?

Нанесох много корекции, вероятно съм предизвикал и много спорове. Задълбах в документи и в спомени. Смятам, че в много от тезите съм близо до истината, въпреки че е трудно да делиш мегдан с големи учени и изследователи на делото на Левски като проф. Иван Унджиев, проф. Николай Генчев, Мерсия Макдермот.

Насочвам вниманието към ранната революционно дейност на Левски, който е един от най-близките хора до Георги Сава Раковски. Участието като знаменосец в четата на главния воевода Панайот Хитов поставя Левски в редиците на офицерите на организацията, във висшия ешелон на революцията. Така още през 1867 г. Левски разбира, че с чети няма да бъде постигнато освобождение.

Стигам и до известна реабилитация на вуйчото на Левски – архимандрит Василий – не са верни писанията, че обиколките им са били по просия и грабежи. Напротив – събират средства за училища, читалища. А обиколките са шанс за младия Васил да се срещне с елита на тогавашните селища – кметове, учители, свещеници.

Не е вярно, че Левски е слабо образован. Напротив – има прилично, даже добро образование за времето си.

Подценява се и делото на Левски в Южна България, където направеното никак не е малко – доказва го Априлското въстание. Самите апостоли признават, че вървят по дирите на Левски, върху създадените от него структури.

Независимо, че е хвърлил расото, Левски остава монах. Бил е модерен, но вярващ човек. Българското монашество го приема като свой, а от друга страна, е офицер. Нека не звучи парадоксално, но без да е завършил академия, Левски е човек със солидни военни познания – легиите в Белград на практика са съкратени офицерски курсове.

Комитетите, които Левски създава, са военни структури. Центърът на организацията в Ловеч се нарича Привременно правителство в България. Левски се стреми да финансира тази организация, да я снабди с оръжие и военно подготвени кадри, без които не може да се води война. Според писма, цитирани от съвременници, в ръцете на турската власт са попаднали списъци с над 12 000 комитетски членове. Това е цяла армия, формирана едва в началото на дейността на Левски. Явно е смятал за няколко години да създаде паралелна българска държава в рамките на Отоманската империя. Идеята, за която споменава Димитър Общи – три години да се готви въстание, а 50 апостоли да обикалят България, виждаме отчасти реализирана в Априлското въстание.

Според този план, преди да се обяви въстание, обаче е трябвало да се свикат две Общи събрания – в Букурещ и в България, които да изпратят до Високата порта делегация с ултиматум – българите искат автономия, каквато имат Сърбия и Румъния Т.е. Левски не изключва мирния вариант на постигане на българската независимост, което потвърждава изключително широките хоризонти на неговата личност.

Защо сте убеден, че Левски не е предаден?

В научната гилдия мненията и до днес са разделени, но надделява виждането, че няма конкретно предателство и че не поп Кръстю Никифоров е човекът, който трябва да бъде заклеймяван, както е правено повече от век. Много изследвания показват, че срещу Левски е проведена мащабна военнополицейска операция, която приключва с неговото залавяне, за съжаление. Против тезата за предателството са редица факти – Левски не е разпознат при ареста си, идентифициран е по-късно като водач на организацията.

Последното откритие на колегите от Националния музей „В. Левски” в Карлово Виктор Комбов и Дора Чаушева показва, че до октомври-ноември 1872 г. турските власти нямат достатъчно информация за Левски, нямат дори негов портрет. Това е свидетелство за изключителните конспиративни способности на Апостола.

Защо обвиненията са насочени точно към поп Кръстю?

Имало е вътрешни ежби в самия Ловеч, взаимни подозрения. Наистина има голяма сума пари, открита съвсем случайно през 1973 г. при изкопни работи. Това е всъщност една от хазните на БРЦК-Ловеч, която е била заровена в двора на поп Лукан. Голяма роля за сатанизирането на поп Кръстю играе литературата, особено класикът Иван Вазов, в духа на обществените настроения. Добре е, че поп Кръстю беше донякъде реабилитиран, но не бива да бъде и превъзнасян. В последната фаза той е противник на Левски – за революционния терор, за събирането на средства, но няма доказателства, че е издал някого, особено пък Апостола.

Защо Левски не е освободен?

Разбира се, ще си остане завинаги горчивината, че не е направен сериозен опит за освобождение на Левски. Трябва обаче да си даваме сметка за обстоятелствата. Първо дълго не е ясно кой е заловен, после идва шокът от ареста на Левски. А създадените комитети са млади, без опит, членовете им са предимно еснафлии – търговци, учители, ханджии. Лъжа е, че Левски е бил охраняван от две-три заптиета – въведен е в Търново със 150 души конница. От Търново към София го охраняват 250 души.

По време на процеса южнобългарските дейци начело с Атанас Узунов замислят план демонтиране на жп релси, нападение на влака, но това се оказва безпредметно, тъй като турската власт се отказва от публичен процес на Левски в Истанбул или в Русчук.

Самата турска власт е шокирана след случая Арабаконак и залавянето на Левски. Тя не е подозирала за съществуването на такава голяма организация. Отначало смятат, че това е сръбски или руски опит за дестабилизация в България. Писма, цитирани от Иванчо Хаджипенчович, доказват, че Сърбия и Русия са против тази активизация, която е чисто българска работа.

Защо Левски получава толкова тежка присъда?

Смъртната присъда е по шест члена на Отоманския наказателен кодекс – за антидържавна дейност, конспирация, подготовка на въстание, купуване на оръжие. Много често се лансира невярна теза, че бил осъден на смърт, защото убил някакво момче. Става дума за слугата на Денчо Халача – Стойчо, мъж на 25 г., който е обещал да участва в акция, а после се опитал да я предаде. Левски не е имал избор, освен да го убие, но чувства вина, скърби, че е трябвало да убие българин, свой събрат по съдба. За подобно престъпление в Отоманския наказателен кодекс обаче се предвиждат 15 г. заточение, не смърт.

Турската власт се опитва да минимизира своя провал, затова процесът приключва набързо, и то в София, която тогава не само не е столица, а само регионален център на Дунавския вилает с център Русе. Левски не е измъчван, както твърдят ранните мемоаристи. Напротив, турските власти се отнасят с респект към него – виждат в негово лице водач на българите.

Трябва ли образът на Левски да се демитологизира?

Не бива да се стига до крайности. Като всеки жив човек Левски има слабости, допуска грешки. Левски обаче не е обикновен човек, а изключителен идеалист, не от мира сего. Той е монахът войн на България. С право го наричат българския Христос.

Изгубихме най-добрия ни българин, пише Данаил Попов. „Селяните прости светец го зовяха”, пише Вазов и това не е само поетична поанта.

Пресилват се нещата с жените – да, Левски е бил красив, обаятелен, харесван мъж. Но приписваните годеници са твърде пресилени. Той приема по собствена воля мисията да живее като аскет в името на каузата българска свобода.

С какво Апостола ни е най-нужен днес?

Парадоксално е, че заветите на Левски стават все по-актуални с времето. Гениалната му фраза за свобода и чиста република го прави изключително съвременен. Много далече сме обаче от мечтата му да бъдем една от водещите страни в Европа.

Би било добре да знаем къде е гробът му. Много по-важен обаче е духът на Апостола, който ни мобилизира като нация. Дано най-сетне и политиците да разберат, че Левски не е икона, а олицетворение на българската воля за свобода.

“Залавянето на Васил Левски при Къкринското ханче”, худ. Никола Кожухаров

Източникът: https://www.marica.bg/prof-plamen-pavlov-duhyt-na-apostola-mobilizira-naciqta-Article-189941.html?fbclid=IwAR0W3aT1uVhxrOG3w_26OVPhrdY3bua3A6zEd4G1PQOTI3z-LkFrhIUMMk4