На храмовия празник на селото се правело празнично богослужение, на което идвали свещениците от другите села. След службата около църквата слагали празнична трапеза. Задължително се готвел курбан. Отначало хранели свещениците и гостите от другите села, дошли на храмовия празник, а след това яли и самите стопани.

В много от селата по случай храмовия празник организирали спортни състезания, особено борба. На площада се събирали местните жители и гостите и се борели за специалните награди – овен, биче или бъчва вино.

Сред празниците от есенния цикъл трябва да се отбележи Кръстовден (27 септември). На този ден било забранено яденето на месо и черно грозде.

Един от големите есенни празници е Покров (14 октомври). На този ден отивали на църква, а вкъщи готвели и канели гости. Пекли краваи – носели ги на гробището и ги раздавали «за Бог да прости».

Съботите преди Димитровден (8 ноември) и преди Архангеловде н (21 ноември) българите смятали за големи дни в памет на мъртвите. На тези съботи, наречени задушници , поменавали мъртвите роднини. Преди Димитровденската или преди Архангеловденската задушница, в петъка, се събирали на поменална вечеря. Всеки носел със себе си варена пшеница, фасул. А в събота се събирали на обед. Освен пшеница и фасул, готвели кокошка и сърми.

В някои български села е запазен споменът за Вълчи празници, Вълчешки празник . Били са на 20-26 ноември. Тези древни балкански ритуални дати са свързани с проявите на нечистата сила ( лушати ). Мъжете внимавали да не излизат извън границите на селото, а жените предели и плетели. Стараели се да не режат нищо в тези дни.